fallback

Какво следва, ако берлинчани гласуват за изземване на имоти от големи собственици?

Дори да бъде одобрено на предстоящия референдум, предложението е изправено пред редица правни препятствия

19:14 | 25.09.21 г. 9

Снимка: Krisztian Bocsi/Bloomberg

С лилаво-жълти цветове и надписи на няколко езика постерите, призоваващи да се гласува с „да“ на предстоящия имотен референдум в Берлин, трудно може да бъдат пропуснати, пише Deutsche Welle.

Мотото „За да остане Берлин наш дом“ е отпечатано на няколко езика. В долния ъгъл на всеки постер се намира логото на групата зад кампанията: "DW and Co. Enteignen" (Изземване на Deutsche Wohnen и компания).

Те искат избирателите да подкрепят призива им Сенатът в Берлин да предложи закон, който да позволи изземването на т. нар. от активистите „частни“ имотни компании, по-конкретно тези от тях, които притежават над 3 хил. жилища. Активистите казват, че компаниите ще бъдат компенсирани на цени „доста под пазарната стойност“.

Според тях подобен закон ще е съвместим с германската Конституция въз основа на чл. 15, който не е използван досега. Той гласи, че „земя, природни ресурси и средства за производство може за целите на национализация да бъдат прехвърлени в държавна собственост чрез закон, който определя естеството и мащаба на компенсацията“.

Deutsche Wohnen, която притежава около 113 хил. жилища  града, е явната основна мишена. Но много други компании също ще бъдат засегнати, включително Vonovia, която опитва да придобие Deutsche Wohnen, и Pears Group.

В неделя, в деня, когато в Германия ще се проведат и парламентарните избори, жителите на Берлин ще гласуват за радикалното предложение. За да стигнат до тук, организаторите събраха 175 хил. валидни подписа, изписани саморъчно и напълно проверени, на граждани, които имат право на глас в Берлин.

Те постигнаха това за няколко месеца, отразявайки силните настроения в града около ескалиращата жилищна криза. Неотдавнашни допитвания показват, че малко мнозинство от имащите право на глас избиратели в столицата подкрепят закон за изземване на жилища.

Правни въпроси

Въпросът какво ще се случи при гласуване с „да“ е сложен от правна гледна точка. През септември 2019 г. организаторите преминаха през ключов етап, когато правните съветници на берлинската Камара на представителите съобщиха, че предложението отговаря на чл. 15 от Конституцията.

Някои адвокати са съгласни с оценката, други не са. Ако берлинският Сенат приеме закон за изземване на жилищата, това почти сигурно ще стане предмет на много оспорвания в съда. През април 2021 г. Федералният конституционен съд в Германия обезсили решение на правителството в провинция Берлин да наложи петгодишен таван върху наемите в града.

Якоб Ханс Хиен, адвокат в Knauthe, една от водещите правни кантори, специализирани в имотите, в Берлин смята, че закон за изземването на жилища няма да бъде приложим в германската столица. Той казва, че целта да се засегнат само компании или хора с от 3000 апартамента нагоре не е обективна.

Той също така прогнозира, че ще възникне сериозен проблем с въпроса за компенсацията. „Компенсация доста под пазарната стойност ще бъде противоконституционна“, смята Хиен. „Компаниите не просто ще бъдат лишени от собствеността им, а ще понесат и преки икономически загуби. Провинцията не трябва да се обогатява чрез изземване на имоти“, допълва той.

Според него ако предложението получи подкрепа, е по-вероятно Сенатът да използва допитването като лост за получаване на отстъпки от собственици на имоти, отколкото да ги превръща в закон. Ако наистина бъде подготвен закон, федералното правителство ще бъде подложено на натиск да задейства собствен закон, за да го обезсили, смята Хиен и предвижда още много правни препятствия.

„Тъй като ще бъдат изземвани имоти, а не цялата компания, ще бъдат възможни съдебни дела за всеки имот. Освен това делата ще бъдат насочени срещу закона. Освен делата срещу изземването и срещу сумата на компенсациите вероятно ще бъдат заведени и искове за обезщетение срещу градските власти“, казва Хиен.

Политическо минно поле

Колкото и труден да е правният фронт, това важи в още по-голяма степен за политическата страна. Освен че изисква обикновено мнозинство, за да бъде прието предложението, най-малко 25% от всички имащи право на глас трябва да гласуват с „да“.

Това означава, че са необходими около 625 хил. положителни гласа. През 2013 г. референдум с предложение за ренационализация на електропреносната мрежа в Берлин беше подкрепено от огромните 83% от избирателите. Но общият брой на гласовете „да“ достигна 24,2% от общия брой избиратели, като за малко не успя да премине прага от 25%.

Дори ако всички тези препятствия да бъдат преодолени, референдумът не е правнозадължителен и предложението може да се превърне в закон, само ако управляващите партии в берлинския Сенат изберат да го направят.

В момента Берлин се управлява от лява коалиция между ГСДП, Зелените и партия “Левите“. Те са силно разделени по предложението. Крайнолявата партия „Левица“ силно го подкрепя, а Зелените дават смесени сигнали. ГСДП, която вероятно ще остане най-голямата партия в Берлин след изборите, се противопоставя, както и всички големи опозиционни партии.

Франциска Гифи, кандидат на ГСДП за кмет на Берлин, се изказва категорично против идеята. „Според мен въпросът за изземването вече е червена линия. Не искам да живея в град, който изпраща сигнала: Тук се случва експроприиране“, заяви тя неотдавна.

Официалната позиция на управляващата коалиция е, че закон за експроприирането ще изисква най-малко 226 хил. жилища в Берлин да бъдат превърнати в държавна собственост. „Това може да бъде постигнато само чрез политически и правно противоречив закон за социализацията, който ще има обхватно значение и ще бъде нова правна територия“, се казва в позицията.

„Едва ли някой вярва, че наистина ще бъде приет закон“, отбелязва Хиен, имайки предвид клиентите на компанията му. "Правно и практически това просто е неосъществимо“, допълва той. Но според него безпокойство будят и други последици от гласуването с „да“ и как то ще засегне жилищния пазар в града.

„Притеснението и разочарованието ще бъдат много големи, ако след тавана на наемите това „решение“ също се окаже празна надежда. Настроенията в града ще се влошат още повече“, казва Хиен.

Организаторите, разбира се, няма да са съгласни. Те смятат, че предложението може „да сложи край на жилищната криза“ и да „спаси Берлин“. Ясно е обаче, че гласуването на 26 септември няма да е последната дума независимо колко хора са съгласни с тях.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 07:26 | 13.09.22 г.
fallback